„ИЗ БОЛГАРСКОЙ ТЕТРАДИ. ДО НЕБА ДОСТАЮ РУКОЙ ЗЕМНОЮ”
Расул Гамзатович Гамзатов (1923-2003 г.)
Перевод с русского языка на болгарский язык: Красимир Георгиев
НЕБЕТО АЗ СЪС ЗЕМНА ДЛАН ДОСТИГАМ
Кипят реки, пътеки стръмни бродят,
кълби се маранята на мъглата.
Родопите се възвисяват гордо
и сякаш са на Дагестан платата.
Небето аз със земна длан достигам
и надалеч развихрям своя поглед –
кавказката качулка ми намига,
до рамото на връх се скита облак.
Аз виждам как като сърна стремглаво
Марица тича весело и щуро.
Като Койсу сред планините плава,
изплаквайки гърлата на клисури.
Спрях в Кубачи при домовете-птици,
а паметта ми спомен бе раздула,
че в Търново над улици в редици
къщурките гнездят като в аула.
Навярно по причина най-човешка,
че паметта ревниво спомен иска,
аз в долината Казанлъшка срещам
зелената ни равнина Кумикска.
С какво обаче да сравня очите
на българките? Омагьосан гледам.
Очите им –
звезди, в съдбата впити,
а погледът ми –
спътник, движещ редом.
Ударения
НЕБЕТО АЗ СЪС ЗЕМНА ДЛАН ДОСТИГАМ
КипЯт рекИ, пътЕки стрЪмни брОдят,
кълбИ се маранЯта на мъглАта.
РодОпите се възвисЯват гОрдо
и сЯкаш са на ДагестАн платАта.
НебЕто Аз със зЕмна длАн достИгам
и надалЕч развИхрям свОя пОглед –
кавкАзката качУлка ми намИга,
до рАмото на врЪх се скИта Облак.
Аз вИждам кАк катО сърнА стремглАво
МарИца тИча вЕсело и штУро.
КатО КойсУ сред планинИте плАва,
изплАквайки гърлАта на клисУри.
Спрях в КубачИ при домовЕте-птИци,
а паметтА ми спОмен бЕ раздУла,
че в ТЪрново над Улици в редИци
къштУрките гнездЯт катО в аУла.
НавЯрно по причИна нАй-човЕшка,
че паметтА ревнИво спОмен Иска,
аз в долинАта КазанлЪшка срЕштам
зелЕната ни равнинА КумИкска.
С каквО обАче да сравнЯ очИте
на бЪлгарките? ОмагьОсан глЕдам.
ОчИте им –
звездИ, в съдбАта впИти,
а пОгледът ми –
спЪтник, двИжешт рЕдом.
Превод от руски език на български език: Красимир Георгиев
Расул Гамзатов
ИЗ БОЛГАРСКОЙ ТЕТРАДИ. ДО НЕБА ДОСТАЮ РУКОЙ ЗЕМНОЮ
Кипенье рек, обрывистые тропы,
Клубящееся марево тумана.
Крутые возвышаются Родопы,
Как будто бы нагорья Дагестана.
До неба достаю рукой земною
И вдаль смотрю с высокого привала,
Где башлыком кавказским предо мною
К плечу вершины облако припало.
Я вижу, как, стремительней косули,
Марица мчится весело и гордо.
Несется с гор вот так же не Койсу ли,
Ущельям прополаскивая горло?
С аулом Кубачи не разминулись
Мои дороги тут не потому ли,
Что в Тырново над ярусами улиц
Дома гнездятся, словно в том ауле.
Наверное, по той простой причине,
Что память сердца верного ревнива,
Мне в Казанлыкской видится долине
Кумыкская зеленая равнина.
А с чем же мне сравнить глаза болгарок?
Смотрю я в них завороженным взглядом.
Глаза их – звезды,
чей удел так ярок,
А взгляд мой – спутник,
движущийся рядом.
* (экспромт: Виктор Ратьковский)
Вот, уж пора Вам взяться за великих,
кто наши светочи средь царствия стихов.
И мы за ними полетим курлыкать,
и каждый о своём давно готов.
Равнение держать, смотря направо,
в строю поэтов, явно рядовых,
они нас поведут дорогой прямо,
и мы вольёмся словно ручейки.
---------------
Руският поет, писател, публицист и преводач Расул Гамзатов (Расул Гамзатович Гамзатов) е роден на 8 септември 1923 г. в с. Цада, Дагестанска АССР. Първите му публикувани стихотворения са от 1937 г. във в. „Большевик гор”. Завършва Литературния институт „Максим Горки” в Москва (1950 г.). Работи като учител, театрален режисьор, журналист, културен деятел и общественик. Пише творбите си на руски и на аварски език. Превежда на аварски класическа и съвременна руска поезия. Член е на редколегиите на десетки издания като „Новый Мир”, „Дружба народов”, „Литературная газета”, „Литературная Россия” и др. От 1951 г. до края на живота си оглавява писателската организация на Дагестан. Многократно е депутат и зам.-председател на Върховния съвет на Дагестанска АССР, член на президиума на Върховния съвет на СССР, зам.-председател на Съветския комитет за солидарност с народите от Азия и Африка, депутат във Върховния съвет на СССР, член на Президиума на Върховния съвет на СССР. Действителен член е на Петровската академия за наука и изкуства. Народен поет на Дагестанска АССР (1959 г.), герой на социалистическия труд (1974 г.), лауреат на Сталинска награда (1952 г.) и на Ленинска награда (1963 г.). Автор е на десетки книги, сред които стихосбирките „Земля моя” (1948 г.), „Песни гор” (1949 г.), „Год моего рождения” (1952 г.), „Стихотворения и поэмы” (1954 г.), „Лирика” (1955 г.), „Стихотворения” (1956 г.), „Новая встреча” (1957 г.), „Стихотворения” (1958 г.), „Высокие звезды” (1962 г.), „И звезда с звездой говорит” (1964 г.), „Избранное” (в два тома, 1964 г.), „Избранная лирика” (1965 г.), „Мулатка” (1966 г.), „Общий хлеб” (1968 г.), „Собрание сочинений” (в три тома, 1968-1969 г.), „А что потом?” (1969 г.), „Горянка” (1969 г.), „Берегите друзей” (1972 г.), „Клинок и роза” (1972 г.), „Четки лет” (1973 г.), „Письмена” (1973 г.), „Журавли” (1973 г.), „Сонеты” (1973 г.), „Стихи и поэмы” (1974 г.), „Книга любви” (1974 г.), „Мой дедушка” (1975 г.), „Сказания” (1975 г.), „Персидские стихи” (1975 г.), „Покуда вертится земля” (1976 г.), „Таинственность” (1977 г.), „Стихотворения” (в два тома, 1978 г.), „Берегите матерей” (1978 г.), „Последняя цена” (1978 г.), „У очага” (1978 г.), „Поэмы, сказания” (в два тома, 1978 г.), „Суди меня по кодексу любви” (1979 г.), „Очаг мой, Дагестан” (1979 г.), „Батый” (1979 г.), „Вечный бой” (1979 г.), „Стихотворения Расула Гамзатова” (1979 г.), „Последняя цена” (1979 г.), „Собрание сочинений” (в пет тома, 1980-1982 г.), „Остров Женщин” (1982 г.), „Очаг” (1983 г.), „Песни гор” (1983 г.), „Мой Дагестан” (1985 г.), „Книга юмора и сатиры” (1986 г.), „Белые журавли” (1987 г.), „Стихотворения и поэмы” (1992 г.), „О любви я пою” (1998 г.), „Имя твое Расул Гамзатов” (2003 г.) и др. Умира на 3 ноември 2003 г. в Москва.